The Big Split - Разделянето на DALNet, IRCNet, EFNet, UnderNet.

[LuD]

Голямото разделяне на мрежата от Vegard Engen / Май 2000

В началото беше IRC. Само IRC. Една мрежа, това беше. Това беше долу-горе анархия и вероятно работеше, както работят сега малките мрежи. IRC Операторите имаха голяма власт и нещата бяха достатъчно малки, че всеки един да знае долу-горе нещо за притежанието на канал.

Мрежата се развиваше. Някои започнаха да мислят, че така и така трябва да има ограничения, например кои сървъри да са свързани към мрежата и т.н. Имаше една част от мрежата, на която тези ограничения изобщо не им допаднаха.Едни от тези сървъри се наричаше Eris, неговото положение беше доста неподходящо. Както и да е, това бе първият път, коагто известните Q линии бяха използвани. Eris беше така наречения отворен сървър, сървър към който всеки може да си свърже сървъра. По онова време някои от админите решиха, че това не е чак толкова добра идеа, но не можаха да накарат Eris да сменят политиката си. По този начин се въведоха Q линиите. Същност Q линията означава - "Ще спра връзката, на който и да е сървър, който ми представи този сървър". Eris и още няколко други сървъра решиха да направят своя собствена мрежа Anet т.е. Anarchy-network (Анархическата мрежа). Колко сполучлива беше не си спомням, но скоро загина.

За кратко време имаше мир. Малко или много. Но все повече и повече, хората искаха да си свържат сървърите към мрежата. По това време условията за връзка на сървър ставаха все по стриктни и все по стриктни, изисквайки все по-голяма и по-голяма скорост за сървъра и молбите на повечето хора, които искаха да си вържат сървърите бяха отхвърлени. Така се роди Undernet, или underground network (подземната мрежа). Dalnet също се появи не след дълго.

Както и да EFnet (или както сте си избрали да го наричате), продължи да се развива и да става се по-голяма и по-голяма. Около 95/96 започнаха да се отделят два дяла от хора в EFNet/IRCNet. И между тези два дяла, стояха два съществени въпроса, по които те си противоречаха:

1. Каква стратегия трябва да се приеме за ограничението на "nick collisions". "Timestamps" или "nick delay".
2. Ролята на IRC-операторите/админите. Трябва ли IRC оператора да има ВСИЧКИ привилегии, или трябва да има един, който да има права за ръководенето на останалите IRC оператори.

Границите по тези два въпроса минаваше горе-долу покрай Атлантическия океан, с Европа на едната страна и Америка на другата, всяка една имайки по един два сървъра от другата страна на своята страна.

Лятото на '96, Няколко неща се случиха.

Имаше опит за прокарването на някои основни правила, главно подържани от Европа. В Европа вече спазвахме от известно време този набор от правила, затова решихме да порабим върху него и да го пригодим за всеки вкус, така че всички да са съгласни с него. В Европа главното изискване от тези условия бе операторите да се разпореждат само в разрушителни за мрежата или сървъра ситуации, а каналите да се оставят на самите оператори в канала. В Америка операторите не бяха съгласни да се разделят с правото си на /kill. За съжеление, един от тези американски оператори беше най-големият Американски hub и повечето американски админи бяха уплашени да не си изгубят връзката към мрежата.

Връзката между Америка и Европа беше много слаба и падаше доста често. Имаше една основна връзка, irc.stealth.net. irc.stealth.net се подържаше от човек, който не се харесваше на повечео Американски админи главно, защото той беше много млад и понеже беше направил някои серизони грешки. Европа мислеше, че мястото на този сървър е достатъчно важно, той да запази мястото си, ПОНЕ докати се намери по-добър заместник. Някои американски админи не бяха съгласни с това, но споразомението бе irc.stealth.net да остане, докато се намери по-добър заместник на сървъра. Както и да е, някои IRC админи взеха нещата в свои ръце и на няколко пъти разкачаха сървъра и по такъв начин разкачаха и връзката междъ Америка и Европа. Това ставаше без никакво намерение за "rerouting". Те изоставяха сървъра времено без да бъде вързан за никаде (както и цяла Европа). По този начин някои европейци оставаха доста нервни след такива прояви.

По това време всичко се изясни на европейската част. Нямаше да можем да прокараме тези правила, докато тези админи контролираха нещата. И така ние започнахме да прокарваме закона за промяна на мрежата и нейната структура, наричайки това "новата мрежа". Първоначално решихме да включим доста неща от старата мрежа. Но ние знаехме, че веднъж щом тези могъщи админи разберат за това, те ще се опитат да отблъснат този план. Затова ние се опитахме да задържим това в тайна, докато имахме достатъчно много американци на наша страна.

Както и да е плана се провали. Един от админите, на когото мислехме, че можем да се доверим, препрати нашето писмо до него към могъщия hub-админ, който се противопостави на всяко едно от тези правила. Тогава видяхме как всички хора, които тайно ни бяха дали своето съгласие, изследват безследно. Някои от тях безцеремонно казаха, че няма да могат да ни подкрепят повече, защото ако този план се провали, те няма да имат къде да се вържат.

Но ние все още си мислехме, че ако минем през това, ще има достатъчно хора около нас, които да ни подкрепят.

Сега имаше около 3-4 човека от европейската част, които знаеха за опита наречен "новата мрежа". Планирахме да им каже за това по-късно, знаейки, че щом те са подкрепили правилата веднъж, ще го направят и втори път даже и това да е внезапно.

Както и да е, една нощ, когато и четеримата от нас дискутирахме този план, опитвайки се да определим времето на разделянето, гореспоменатият американски оператор го направи отново. Той разцепи връзката между Америка и Европа, без да се опитва да предопреди някой от нас. Внезапно ни хрумна: Защо да не обявим разделянето за вече случило се, СЕГА? И така ние си стояхме, и не се опитахме да свържем мрежата отново и в следващите 15 минути поща бе пратена на "operlist", която обявяваше разделянето за случило се. В следващите няколко дни последваха разговори между операторите от различните части на света, чрез които хората се опитваха да решат на коя страна ще останат. В крайна сметка, основно Европа, Австралия и Япония бяха на едната страна, а всички останали се присъединиха към американската част. По това време най-голямата мрежа беше EFnet. Понеже най-голямата й част бе точно Европейската, към която бяха вързани именно Финландия и Oulu, където IRC бе родена. В такъв случай защо да не я кръстим IRCNet? В края на крайщата първоначалните части на IRC бяха точно на нашата страна, затова се провъзгласихме като "THE IRC-network". А и не само това, повечето от хората, които пишеха кода на IRC сървърите, които главно се разделиха на хора за TS-а от едната страна и хора за "Nick/Channel-delay" от другата, бяха главно Австралийци, и започнаха да работят за IRCNet сървърите. EFnet, от своя страна, започнаха да подържат свои собствени IRC сървъри, но кодът до скоро беше почти един и същ и за двата вида сървъри.

Vegard Engen