УниБГ / UniBG / История
Публикувано на: 14 Мар 2022 10:18
УниБГ (UniBG) е исторически най-голямата IRC мрежа в България. Първоначално тя е известна като „Университетска БГ мрежа“, тъй като първите сървъри са пуснати от университети. С времето, когато към мрежата се присъединяват и по-големите български интернет доставчици (ISP-та), част от потребителите започват да я наричат и „Обединена българска мрежа“. И двете значения на съкращението „УниБГ“ се използват паралелно.
През първата половина на 2006 г. вечерното натоварване на мрежата надхвърля 50 000 потребители. УниБГ се задържа няколко години между 5-о и 7-о място в света по посещаемост според независимата статистика на irc.netsplit.de. В началото на следващото десетилетие обаче, мрежата вече е далеч от най-добрите си дни и се разпада на две части. Към момента единствената мрежа, носеща името УниБГ, има малко над 400 активни потребители.
Началото на мрежата датира от 1996 г., когато Делиан Делчев (Delian) започва експерименти с Linux ядро („1.1.x“), опитвайки се да компилира „IRCNet“-ска версия на IRCD за BSD-базирани системи. Почти нищо не работи, но първият сървър вече съществува. Паралелно с него, Румен Свободников (Roumen) прави подобни опити и среща същите трудности. Намесва се Милен Свободников (Milen), който изчиства част от кода и така двата сървъра — софийският и варненският — се свързват. Малко след това се появява и бургаски сървър, пуснат от Станислав Симеонов (Bullite) и неговия студент Христо (JackDeen). Така се поставя началото на първата българска IRC мрежа.
Нерегламентирани промени по софтуера водят до изгонване на някои администратори и през 1998 г. се взема решение за унифициране на софтуера. Избират се ircd-hybrid и свързаните с него hybserv услуги („services“) за регистрация на канали и псевдоними, внедрени между август 1998 и началото на 1999 г. Несъвместимостта със стария софтуер кара някои сървъри да отпаднат, докато новите се присъединяват. Мрежата привлича нови администратори, но става и арена на множество дразги и лични конфликти. Децентрализираната структура на УниБГ не позволява една личност да контролира всичко, което води до разделение на „полюси“. През септември 2000 г. мрежата се разцепва на две подмрежи заради разногласия между администратори и разработчици.
През годините използването на ircd-hybrid и hybserv е съпроводено с промени по софтуера, понякога не особено удачни, което води до отдалечаване от официалните версии. Постепенно старите разработчици се отказват и това създава дългогодишен технически застой.
През 2005 г. става ясно, че старата система не може да поеме натоварването от почти 40 000 потребители. Евлоги Петров (ongeboren) прави внимателни промени по ircd-ratbox 2.1, за да позволи плавна миграция от ircd-hybrid 6.0. Първият сървър (irc.spnet.net) е мигриран през юни 2005 г., което веднага подобрява мрежата, а услугите вече могат да се ползват и вечер. Въпреки ползата, новият софтуер среща съпротива от администратори с ограничени технически познания. След месеци на десинхронизация, последният ircd-hybrid е премахнат през март 2006 г., когато потребителите надвишават 50 000. Оттогава УниБГ следва официалните версии на ircd-ratbox с набор от специфични за мрежата промени (patchset).
След модернизацията на сървърите идва ред и на услугите (services), като избраните ratbox-services се оказват по-надеждни и лесни за поддръжка от hybserv. Започва сътрудничество между Евлоги Петров, Димитър Терзиев (Mitak) и Lee Hardy, създател на ircd-ratbox и ratbox-services. Много от специфичните промени на УниБГ са интегрирани в официалната версия.
В следващите години мрежата постепенно губи потребители. Базите данни са компрометирани, правилата не се спазват, администраторската поддръжка е минимална, а IRC протоколът отстъпва място на по-модерни и удобни методи за комуникация. През 2006 г. базата с потребителски пароли е открадната и разпространена, което заедно с липсата на верификация води до сериозен проблем за мрежата.
Няколко активни разработчици — Николай Абромов (minix, nabromov), Димитър Терзиев (Mitak) и Андрей Андреев (Narf) — успяват да въведат подобрения като „IRC via SSL“, защита срещу масови „flood“ и „drone“ атаки и премахване на проблемни длъжности като „оператори“.
От 50 000 потребители през 2006 г., до края на 2009 г. остава под 5 000. В началото на 2010 г. мрежата претърпява втори голям „сплит“ и се разделя на две: „UniBG.org“ и „UniBG.eu“.
„UniBG.org“ използва старата база данни и съществува още около две и половина години, но непрекъснато се сблъсква с конфликти и проблеми. „UniBG.eu“ започва на чисто, с нови стандарти, пълна поддръжка на SSL и нова „Seen“ услуга, както и псевдоними на кирилица чрез CP1251. Конфликтите в мрежата вече се отнасят главно до политика, без да засягат потребителите.
Макар новостите, броят на активните потребители остава малък. При разделянето през 2010 г. „UniBG.eu“ има над 1 200 потребители, но дори в пиковите часове трудно достига 500.
През първата половина на 2006 г. вечерното натоварване на мрежата надхвърля 50 000 потребители. УниБГ се задържа няколко години между 5-о и 7-о място в света по посещаемост според независимата статистика на irc.netsplit.de. В началото на следващото десетилетие обаче, мрежата вече е далеч от най-добрите си дни и се разпада на две части. Към момента единствената мрежа, носеща името УниБГ, има малко над 400 активни потребители.
Началото на мрежата датира от 1996 г., когато Делиан Делчев (Delian) започва експерименти с Linux ядро („1.1.x“), опитвайки се да компилира „IRCNet“-ска версия на IRCD за BSD-базирани системи. Почти нищо не работи, но първият сървър вече съществува. Паралелно с него, Румен Свободников (Roumen) прави подобни опити и среща същите трудности. Намесва се Милен Свободников (Milen), който изчиства част от кода и така двата сървъра — софийският и варненският — се свързват. Малко след това се появява и бургаски сървър, пуснат от Станислав Симеонов (Bullite) и неговия студент Христо (JackDeen). Така се поставя началото на първата българска IRC мрежа.
Нерегламентирани промени по софтуера водят до изгонване на някои администратори и през 1998 г. се взема решение за унифициране на софтуера. Избират се ircd-hybrid и свързаните с него hybserv услуги („services“) за регистрация на канали и псевдоними, внедрени между август 1998 и началото на 1999 г. Несъвместимостта със стария софтуер кара някои сървъри да отпаднат, докато новите се присъединяват. Мрежата привлича нови администратори, но става и арена на множество дразги и лични конфликти. Децентрализираната структура на УниБГ не позволява една личност да контролира всичко, което води до разделение на „полюси“. През септември 2000 г. мрежата се разцепва на две подмрежи заради разногласия между администратори и разработчици.
През годините използването на ircd-hybrid и hybserv е съпроводено с промени по софтуера, понякога не особено удачни, което води до отдалечаване от официалните версии. Постепенно старите разработчици се отказват и това създава дългогодишен технически застой.
През 2005 г. става ясно, че старата система не може да поеме натоварването от почти 40 000 потребители. Евлоги Петров (ongeboren) прави внимателни промени по ircd-ratbox 2.1, за да позволи плавна миграция от ircd-hybrid 6.0. Първият сървър (irc.spnet.net) е мигриран през юни 2005 г., което веднага подобрява мрежата, а услугите вече могат да се ползват и вечер. Въпреки ползата, новият софтуер среща съпротива от администратори с ограничени технически познания. След месеци на десинхронизация, последният ircd-hybrid е премахнат през март 2006 г., когато потребителите надвишават 50 000. Оттогава УниБГ следва официалните версии на ircd-ratbox с набор от специфични за мрежата промени (patchset).
След модернизацията на сървърите идва ред и на услугите (services), като избраните ratbox-services се оказват по-надеждни и лесни за поддръжка от hybserv. Започва сътрудничество между Евлоги Петров, Димитър Терзиев (Mitak) и Lee Hardy, създател на ircd-ratbox и ratbox-services. Много от специфичните промени на УниБГ са интегрирани в официалната версия.
В следващите години мрежата постепенно губи потребители. Базите данни са компрометирани, правилата не се спазват, администраторската поддръжка е минимална, а IRC протоколът отстъпва място на по-модерни и удобни методи за комуникация. През 2006 г. базата с потребителски пароли е открадната и разпространена, което заедно с липсата на верификация води до сериозен проблем за мрежата.
Няколко активни разработчици — Николай Абромов (minix, nabromov), Димитър Терзиев (Mitak) и Андрей Андреев (Narf) — успяват да въведат подобрения като „IRC via SSL“, защита срещу масови „flood“ и „drone“ атаки и премахване на проблемни длъжности като „оператори“.
От 50 000 потребители през 2006 г., до края на 2009 г. остава под 5 000. В началото на 2010 г. мрежата претърпява втори голям „сплит“ и се разделя на две: „UniBG.org“ и „UniBG.eu“.
„UniBG.org“ използва старата база данни и съществува още около две и половина години, но непрекъснато се сблъсква с конфликти и проблеми. „UniBG.eu“ започва на чисто, с нови стандарти, пълна поддръжка на SSL и нова „Seen“ услуга, както и псевдоними на кирилица чрез CP1251. Конфликтите в мрежата вече се отнасят главно до политика, без да засягат потребителите.
Макар новостите, броят на активните потребители остава малък. При разделянето през 2010 г. „UniBG.eu“ има над 1 200 потребители, но дори в пиковите часове трудно достига 500.