Теория на конспирацията

Историята продалжава...
Аватар
LuD
The Sinner's Priest ;-]
The Sinner's Priest ;-]
Мнения: 202
Регистриран на: 10 Окт 2012, 15:44
Местоположение: Sofia
Обратна връзка:

Теория на конспирацията

Непрочетено мнение от LuD »

Следва забавна история която точно интерпретира живота на хората които са в IRC(по специялно операторите и админите) тяхните проблеми и се показва защо в България никога няма да има свестна чат мрежа!

Посвещавам юбилейната ТК на rEsPoNsE.

Подарявам му това в името на добрата служба за PauniBg. Нека това е прощалното слово, с което изпратим Respo извън operwall-а (инфо: той вече не е global operator...и морално погледнато, не би трябвало да се дракаме с него вече...освен ако не сме прекалено брутални.

-------

Теория на конспирацията

част 10: РЕСПираторът

/пътеводител на галактическия паун/

Обстановката в PauniBg бе нажежена и подтискаща. Както винаги.

Но не липсваше и така нареченият "fun". Някои хора извличаха забавните моменти от всичко. Преобразуваха “sux” na “rlz”. Така оправдаваха иначе мизерното си съществуване в iRC.

И тъй, година след като клоуна Коравко си замина (фана баира...), мрежата изпита нужда от нов смешник.

1. да е смешен.

2. хората да нямат задръжки да му се смеят.

3. да има голяма уста.

4. да няма нищо против да е изкупителната жертва, защото си мисли че всъщност преследва много по-висши цели.

5. да го чака казарма, че когато омръзне на всички - да има подходящ reason, заради който е разкаран.

Забележка:

1. локалите са с предимство.

2. служители на Unacs не се приемат /поради предимствата си, които имат по default/.

С гръм и трясък на хоризонта се появи рЕсПоНс. Административният отдел веднага обяви Респо за новия придворен шут. Дори не се двуомяха, макар да имаше много кандидати за престижната длъжност. Респо направо отвя конкуренцията и спечели кастинга (това отговаря на вечният въпрос за кастрирането му). Той бе роден за тази длъжност, администраторите и юзърите му се радваха. Респонс можеше да се оригва 5 секунди нон стоп, като в това време казваше азбуката...докъдето я знае де. Респонс можеше да подскача на един крак, стига някои да му обясни стойността на понятието "един/едно". И такива подобни...Респо можеше всичко. Юзърите си шушукаха “як е, ский – няма долни черти и целувки след ника си”. Той беше хита на сезона...

Но при самият Респонс нещата стояха по съвсем друг начин. Веднъж в интервю за списание "Жена" той бе казал "ъъъъ ааа омнпф бпнф". Тъй де, Респонс си имаше уважението. Той знаеше, че е роден за големи дела. На подсъзнателно ниво си внуши, че трябва да спаси мрежата. И така, той потъна в самозаблудата си...започна да спори с администраторите - хората, прибрали го от улицата и дали му подслон. Респонс започна да гради реномето си на човек, който не ебава никого и му е писнало от корупцията в PauniBg.

И тъй като Респо започна да се самозабравя, а и вече не бе забавен, а изтъркан и банален - администраторите най-сетне усетиха накъде духа вятъра. Поискаха да го разкарат. Но злото вече бе набрало сила...

Респонс бе феноменален. Той беше идеалната машина за разруха, инстинктът за разрушение бе заложен дълбоко в него...макар самият той да бе доста плитък. Респо дори не осъзнаваше каква сила притежава...всъщност той много неща не осъзнаваше, и именно това го правеше толкова силен. Глупостта и болните му амбиции го теглеха с такава сила напред, че никой не можеше да го спре. Многократно администраторите се коалираха срещу него, но винаги биваха брутално отнесени.

Респонс се впи в корените на PauniBg като вирус CIH. И управителният съвет на PauniBg както никога досега реагира бързо - Респо трябваше да бъде спрян...

Плътен дим и мирис на евтин спирт изпълваха малкото мазе...

- Спатия!

- Купа!

- Е па...

- Ах да...

- Пу. Ти един път няма да ме оставиш на моя цвят, винаги трябва да ме надскочиш, а?

- Не се коси, навсякъде е така. От локал - глобал, от глобал - админ...

- Да ви...всичко коз!

- Контра!

- Форбид!

Всички замлъкнаха. Тримата мъже се ококориха в четвъртия.

- Ъъъъ, Печен. Таковата...в момента белот играем...

Печения с мъка отдели поглед от чашата си и бавно надигна глава. Погледна ги и с мъка фокусира кървясалите си очи. Но макар целият да бе скапан, съзнанието му все още бе бистро.

- Ммм. Колегиии...нямаме ли си доверие вече?

NightWish въздъхна тежко и обърна поглед настрани. Desync започна да цъка с език. Пак същата история...

В настъпилата сконфузена тишина се обади единствено четвъртият играч. Това бе някакъв local, чието име и псевдоним никой не знаеше. Момчето една година бе чакало реда си, за да поиграе с "голямата тройка" (както бяха известни пичовете от NightChat Brutal Group). Гласчето му бръкна в здравето на всички:

- Еее хехехех, Печен, стиа бе, хехе. Знаеш, Печен, ти си пич, ти си мноу готен, Печен...аз лично (ха, той лично!!! - издивяваше Найта) мноу те уважаам, ти си правил за мрежаха ехеееее...винаги си помагал, винаги си откликвал, винаги си... (винаги си му се подмазвал - изкещя вътрешният глас на Найта)

- Я млък - скастри го НайтУиш.

- Марш навън да храниш гълъбите - изръмжа Десинк, докато дърпаше от общата за тримата цигара.

Локала скокна ентусиазирано.

- Да да да, аз точно тва щях да да прая, и без туй щях да излизам...аз винаги по това време някъде излизам...за мен е чест да излизам мдааа...

Чаша ракия полетя към локала. Вратата се тръшна в последния момент и го отърва от няколко рани плюс ужасно щипещ спирт в тях. Десинк въздъхна:

- Абе не виждат ли, че усещаме когато ни се мазнят. Пък и много тъпо го правят...нямат стил.

- Ама ги търпиш, нали - намигна му Найта. - Трябва да има кой да се грижи за нас на стари години...

Нечий GSM изпиука.

- Моя е - рече Печения - Кхм, ало?

- Ей печен...- запъхтян и мазен глас изпълни слушалката.

- Кой се обажда?

- Chony. Виж, Печен...

Печения се изсмя гръмогласно и натисна червения бутон. Връзката прекъсна.

- Кой беше? - попита Десинк.

- Чони.

- ХАХАХАХАХАХАХАХАХА.

- ААААААХАХАХАХАХАХАХАХА.

Но телефонът отново звънна. Докато го поднасяше към ухото си, Печения мислеше "не съм ли ***ар".

- Печен, не ми затваряй, пъ лъ съ!

- Нема бе душко, кай ко има? Кой те е закачал пак, неговата сметка?

- Ох. Да знаеш само от колко време те търся. Къде си сега?

- В бункер на Саддам...айде давай по същество, че имам работа сега.

- Ами с колегите изгласувахме нещо. Важно е! И исках точно аз да ти го съобщя. Муахахаха, как се кефя!

- Да, и аз... - Печения вече беше отегчен и оставаха броени секунди до затварянето на телефона.

- Сформираме бойна бригада, спец-части. Събираме най-добрите от мрежата. Ще гоним Респонс, о дааа. Най-сетне ще го смажем!

- Браво. Детската ти мечта се сбъдва. Друго има ли?

- Ами Печен, ти си в тази бригада. Ще имаш честта лично да...

- А? Няма начин. Щом е такава чест, запази я за себе си. Аз се оттеглих, забрави ли?

- Споменах ли за наградата? Почивка за трима - две седмици с Мис PauniBg...в компютърен клуб.

- Хах. Договорено. - Печения грейна.

- НайтУиш и Десинк са с теб, нали? Те също са в екипа. Ще действате заедно. Между другото, кодовото ви име е "Спасете Пауните". Е, това е засега, захващайте се и чакайте инструкции.

- Окей...

- А, и освен това. Кажи на Найта, че жена му го търси под дърво и камък...

Връзката прекъсна.

- Жена ти те търсила...ъъъ, ко беше...под unacs и hot... - мислите на Печения бяха насочени към Мис PauniBg - курва от unacs...

- Хм, под дърво и камък трябва да е - сподели десинк. Секунда по-късно проехтя истеричният крясък на НайтУиш:

- НЕЕЕ НЕ НЕ НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Боже мой, защо?!? Мислех си, че окончателно съм избягал от нея. По дяволите! Какво ли иска пак?!

- Сигурно пари, любов, топлота и други shits.

- Btw, имаме мисия. - припомни Печения и бързо им пресъздаде разговора с Чони. Накрая Десинк каза:

- Ами откъде да започнем? Нека първо видим какво знаем за Респонс...

Един живот – една трагедия

/от изгрева до залеза в чатърската кариера/

Лето 1980. Комунистическо време. По това време нямаше такива неща като “бебе на годината” и бебе, родено най-най по Нова Година, но ако имаше – несъмнено щеше да се казва Тодор. Комунистическо време. Времето, когато със дневната надница можеше да си купиш дузина дузини хляб. Е, вярно, че имаше само един вид хляб, но... (но оттук нататък следваха многото интерпретации, защото фактите свършваха)

Роди се Респонс. Не го кръстиха Тодор – колко безотговорно.

- Успокойте се. - каза акушерът - Всичко със сина ви е нормално. Теглото му е в нормата. Всички части са му на място.

"shit", помисли си бащата на Респо. "Отиде ми животеца."

Щастливи дни. Той ще бъде едно прекрасно дете, очаква го невероятен живот, изпълнен с подвизи!

"да бе...".

Времето ще покаже.

Времето показа. Детето бързо се развиваше. Още през 1981 г.,...

...Респо лежеше мъртвопиян...

Пелените му бяха пропити с бялата течност. Респонс лежеше неподвижно с премрежен поглед. Издаваше звук, нещо между пъшкане и котешко мъркане. Или оргазъм. През интервал от няколко минути Респо получаваше спазми и повръщаше. Встрани от бебешкото му кошче лежаха 2 празни бутилки мляко. Беше се нафиркал наистина яко...

Родителите на Респонс видяха своят шанс. Заведоха дело срещу производителя на млека "Анна Никол Смит". В иска се твърдеше, че млеката всъщност не са млека, а са боза, а пък бозата съдържала 0,05% алкохол. От производителя обаче се оправдаха, че не могат да бъдат упреквани за качеството на продукта си, тъй като още не са приватизирани от западноевропейски инвеститор. И така Респонсови пръснаха сумати пари за адвокати, но не получиха нищо в замяна. Затънаха в дългове...

И тъй, първите години от живота на Респо не минаха в лукс. Имаше един лаф – красив е този, който може да си го позволи. Това само между другото де.

Още като хлапе, Респо се запозна с децата от горния етаж – Ванко и Михаела. Тримата по цял ден си играеха заедно и привидно бяха щастливи. Привидно. Проблемът бе, че не бяха от една социална класа. На Ванко и Михаела постоянно им купуваха шоколад от корекомите, докато на Респо – само вафли “споко”, и то веднъж седмично. Михаела много обичаше да черпи Респонс с шоколад – така тя подчертаваше своята извишеност. Респо не се правеше на горд и ядеше от шоколада, но вътрешно изгаряше от яд. Постепенно този яд прерастна в омраза, която обаче не показваше външно.

Ванко имаше солидна колекция от колички “matchbox”. Още в крехка възраст той се бе превърнал в бохем и естет. Респо имаше само 2 колички, и те бяха крадени от Ванко. И понеже бяха крадени, той не можеше никъде да ги покаже...така че все едно ги нямаше.

Михаела пък всяка седмица получаваше по една кукла “барби” със съответния интериор към нея. И всеки път ставаше едно и също – тя ги късаше, разпердушинваше, изкормяше. Това беше ужасно кощунство в очите на Респо. Каква ирония само – разглезената лигла късаше стотици кукли; а Респо цял живот мечтаеше поне за една кукла, и така щеше да се грижи за нея, че щеше да остане и за внуците му. В крайна сметка той намрази Михаела. Намрази и куклите, а оттам – и жените. Затова смяташе да стане гей, обаче се оказа, че е намразил и Ванко, а оттам – и мъжете.

Ванко и Михаела всеки следобед отиваха за сладолед, докато Респо седеше вкъщи и мажеше филийки с масло и сол. Те бяха по-добри и в училище. Зад гърба им, Респо с отвращение ги наричаше “зубъри”. След няколко години обаче, зад гърба му, те със съжаление щяха да го наричат “неудачник”.

Веднъж Респо попита майка си:

- Мамо, защо на Ванко и Михаела от им дават повече пали?

- Пасла съм ги.

- Мамооо, защо им купуват повече бонбони?

- Я марш да учиш да не те напердаша!

- Мамо, защо не ги пелдашат?

- Сигурно защото са послушни, добри и умни деца.

Трудни времена. Но с течение на годините, комплексите му избледняха. Когато поотраснаха, тримата приятели постепенно се разграничиха и забравиха. Респо почна да играе лимки с отрепките на квартала, докато Ванко и Михаела почнаха да ходят по компютърни зали (вземаха стипендия и можеха да си го позволят). Респо мразеше компютрите – предпочиташе старото си изпитано Nintendo.

- Сине, искам да поговорим! - тържествено каза баща му един ден. Беше навръх рожденния ден на Респо.

Двамата седнаха един срещу друг и гледаха настрани.

- Синко, ти вече си голям мъж. Аз съм горд с теб, и...това е за теб. Използвай я по предназначение - бащата извади самобръсначка и я подаде на сина си.

Час по-късно Респонс лежеше с прерязани вени...

Сертификат за Бета-тестер не получи.

- Жоренцеее, мамииин, ела да поговорим. - загрижено и превзето каза майка му един друг ден. Беше навръх следващия рожден ден на Респо.

Двамата седнаха един до друг и тя положи ръце върху неговите.

- Жоренце, ти вече си голям мъж. Разбира се, винаги ще си останеш на мама дечкото...но мисля, че вече ти е времето. Големите мъже, сине, правят разни работи. Това е за теб. - и тя му подаде презерватив.

Никой не знае какво стана оттам насетне. Най-вероятно Респо скъта гумичката за по-добри времена.

И те дойдоха на следващия ден...

Респо стоеше приклекнал в прахта и се прицелваше. Играта на лимки беше любимата му, макар и на 18-годишна възраст. Отдавна си беше изградил име на шампион на квартала.

Стъкленото топче мина на метър от целта...

- За малко.

И тъкмо да се изправи, Респо фиксира нещо интересно. Нещо много интересно.

Нещо такова: http://nolimit.hit.bg/uls.jpg

Респонс бе впечатлен, мацката беше прекрасна. И се разхождаше само по бански (с горница). Отзад на долната част на банския имаше избродирано слънчице. Респо премига на парцали и се изправи. “Девойката” се обърна към него.

- Сийн Респонс.

- А? – зяпна Респо. Всъщност той зяпна, понеже я огледа от глава до пети, но изглеждаше така, сякаш е зяпнал заради въпроса.

- Хуис Респонс.

- ...

Мацката се усмихна чаровно и леко наклони глава (като пуделче).

- Търся...Жоро. По-известен като Респонс. Казаха ми, че тук мога да го намеря.

- Аа..аз. – заекна Респо.

- Мм? – при този звук Респонс целия се разтопи – Какво ти?

- Аз съм...Леспонс.

- Хихи, не можеш да казваш “р”, сладур – ухили му се тя и ръката и мина бавно през гърдите му.

- ...

- Аз съм подаръкът ти Жорко, за рожденния ти ден. Казвам се Мая, иии...ще те направя щастлив тази вечер.

- Лимки ли ще иглаем?

- Бухахахаха (всяка жена има нещо противно и неизтънчено в себе си – бел. ред.), не. Нещо много по-палаво. Хайде да се качим горе в апартамента ви, вашите вече се изнесоха.

Час по-късно, непосредствено след отнемането на девствеността на Респонс, двамата лежаха прегърнати в леглото. Респо усещаше, че трябва да каже нещо...

- Ъъъ...уф, ам...ти...ааа...

- Интересува те с какво се занимавам ли? – попита магнитът на хормони.

- Ъхъ.

- Ами освен това, което виждаш...усещаш...и жеелааааеш... – тя му се изплези страстно – съм админка в ПауниБеГе. A.k.a булгериън айърси. Изпаднала в лудост админка...

- А стига ве!

- Че ние свършихме вече... – облекчено изстена тя.

- Не бе. Изколах се, че си админка. С къв ник влизаш? – Респо влизаше в iRC от 2 месеца и за него думата “админ” все още всяваше респект.

- Ми...слънце, слу, слънчице...също така...

- Искам да ме направиш опел!

- Ммммоля?

- Искам локална линия! По цял ден съм в iLC, обичам да помагам, имам влеме, имам знания, имам...

- Фак оф. – рязко каза тя и Респо се опули.

- Виж, малката, дай да минем по бълзата плоцедула. Виж колко некадълни локали има...та, аз ли не заслужавам да бъда? Да не се наличам Леспонс ако не съм годен за опел!

- Игноред. – изсъска тя и стана от леглото.

Докато се обличаше, Респо изръмжа:

- На мен тъй няма да говолиш.

- Иначе? – Слу обичаше да казва тази фраза, защото обикновено при нея събеседника спичаше.

- Ще съжаляваш. Ще ти го вълна тъпкано. Плез носа щи излезе...

- Ти си никой, Респо. Заради една локална линия си готов да прецакаш всичко. Жалък си.

- Ще видим. Ще усетиш моята сила...когато почна да те плюя по фолуми и длуги.

- Знаеш ли, аз познавам Михаела. Твоята приятелка...бивша. Говорихме си с нея за теб. Ти наистина си никой. А тя вече е админка. Не исках да злорадствам, само че ти принуждаваш хората да са изкрени с теб.

- Значи и тя е в кюпа. Добре, и нея ще засегне отмъщението ми!

- Сбогом.

- Умри!

Тя излезе от стаята. Тя излезе от апартамента. Тя излезе от блока. Тя излезе от квартала. Тя излезе от града. Тя седна на PC-то си. И вече беше Бог...

Положителното за Респо бе, че след преживяният шок, вече не заекваше и можеше да казва “р”.

И тъй, той започна да търси форум, в който да ги оплюе...и така няколко години. Докато не дойде вторият паметен ден в живота му.

[2002, VarNa state, Vladislavovo ghetto]

Бащата на Респо влезе в стаята.

- Сине, на телефона. Братовчед ти Миракуликс.

Респо се замъкна до телефона, като се чудеше кой аджеба е тоя.

- Ало?

- Жоро, как си ве?

- Кого търсите? - троснато каза Респонс, но в същия момент се сети, че е братовчед му и търси него. Реши да се направи на пич - Хехе, фана ли се?

Миракуликс от една страна не блестеше с особен интелект и бе логично да се е хванал. От друга страна Миракуликс знаеше, че Респо е 3 на трета пъти по-тъп, тъй че можеше и да не се е хванал. Но най-вероятно беше да възприеме думите "фана ли се" съвсем буквално...

- Хахахахахаахаха, шегаджия. Кефиш. Пич беше и пич си остана.

- Ъхъ. - Респо кимаше одобрително със слушалката в ръка.

- Отдавна не сме се чували с теб, кво правиш ти? Оправяш ли се, проблеми някви? - Миракуликс говореше надменно, понеже винаги е бил големият и силният сред братовчедите. Той бе така да се каже героят на рода, гордостта на всички. Примерно, никой от роднините му не можеше да плюе по-надалеч от него.

- Емиии...

- Баща ти ми каза, че не ставаш от компютъра. Не ядеш, не спиш, не учиш.

- То пък един компютър...само за чат става.

- Хах. Ма ти влизаш в мирката?

- Мноо ясно ве. Аз да не съм тъп баси?!

- В коя мрежа влизаш? Пич като теб...разбира се, че ДалНет, нали? - Миракуликс знаеше, че Респо не е чувал за ДалНет и реши да го провокира и притесни.

- Аха. Опер съм на #varna.

"Там няма #varna" помисли си Миракуликс. А всъщност #varna имаше, но нито един от двамата не бе чувал за него. "Уф, ай ко се ебаам и аз, братовчед ми е все пак" - Миракуликс реши да спре с интригите и обещаващо изрече:

- А искаш ли да станеш и IRC опер?

- ДАААААААААААААААААА.

- А защо? - Миракуликс знаеше отговора, но обичаше да пита, за да види какво му отговарят. Обикновените отговори бяха свързани със градене, опазване и спомагане за развитието на мрежата.

- Ми да kill-вам...

На Миракуликс му минаха няколко неща през главата: "О колко е прям"; "Е то да килваш не е шега работа"; "Аз тебе да та килна не щеш ли?".

- Ахъммм. Ами значи намери ме в IRC и ще си опер. И никой няма да те закача, щото имам всички телефонни номера.

- Окей.

"Ебаси, няма ли да ми благодари?"

- Респо, няма ли да питаш с къв nick съм?

- Щях бе. С къв nick си?

- MiRaCuLiX.

- Ъъъ..?

- Мъ...и...ръ...а...къ, като це...у..лъ...и...екс.

- Екс?

- Хикс.

- Аха, ясно. Чао - каза Респо и тръшна слушалката.

Миракуликс не се разсърди за неадекватното и грубо отношение. Той знаеше какво е ентусиазма на млади години.

На път към стаята си, Респонс счупи една ваза и се зачуди дали ако не я беше счупил, пак щеше да я счупи. Също така изкрещя на майка си сама да си разходи кучето като е много отворена. На баща си не крещеше, понеже той даваше мангизите.

Седна на компютъра и написа “/msg seenserv seen ”, след което изненадващо спря.

- Ах мама му да ОПСеба как беше...

/msh SeenServ seen mira_co0l_X

*** MSH Unknown command. Znam, che obichash M(I)SH, no ne q izpolzvai postoqnno - tq ne e momiche za vsichko. Use MSG.

/msg SeenServ seen mirakulikz

mirakulikz (~[email protected]) beshe posledno v IRC predi da otide da luska predi okolo 2 godini.

- Е тоа па още не е свършил...

В този момент някои му се включи на прайвът.

men li tursish?

?

az sym MiRaCuLiX.

aaaaaaaaaa

poznava6 li bratov4eda na MiRaCuLiX ???

dobre li si, shto za vupros? Da razbira se...

e az sam ))))))))))

"Мале, с такъв опер ще оцеля джакпота" помисли си Миракуликс.

Днешно време...

Чук чук. Почти като в Матрицата.

Чук чук.

Глобалният оператор Респонс нямаше избор и отвори вратата. Слънцето не заблестя в очите му, понеже го закриваха три едри фигури.

- Така, такааа... – констатира Фигура 1.

- Хм – почеса се по брадата Фигура 2. – Той ли е, или това е жена му?

Фигура 3 свали тъмните си очила (почти като в Матрицата) и хвърли бегъл поглед. След това сложи очилата, сякаш без тях не можеше да говори и чак тогава каза:

- Той е. Хи ис дъ мен.

Респонс се усмихна (почти като Петър Стоянов). Но все още гледаше тъпо и не реагираше по никакъв друг начин. “Данъчни”, помисли си той.

- Предчувстваш ли го?

- Усещаш ли го?

- Тук сме за теб. Времето ти изтече.

Респо понечи да затвори вратата, но два крака веднага я застопориха.

- Всякаква съпротива е излишна. Наистина жалко, до какво те докара голямата ти уста.

- Искаш да кажеш малката му уста, опитваща се да изкара оная му работа голяма.

- А, точно.

Респонс обаче мълчеше, а напрежението растеше. Трите фигури започнаха да се изнервят и да губят самообладание. Респо предчустваше поредната победа. И в този момент му се прииска малко екшън, една различна победа. Прииска му се да ги наддума.

- Кои сте вие?

- Много добре знаеш кои сме – Найта, Десинк и Печения се усмихнаха иронично.

- А знаете ли аз кой съм? Аз съм просто...смъртоносен, аз...

- Ти си просто спиртоносен. – скастри го Печения.

- Ей, Спечен. Много ти пораснала работата на тебе. Помниш ли какво стана последния път, когато се надигна срещу мен? Ти ми форбидна канала. Аз завъртях един телефон на братчеда и после ти ми оправи канала. И ми се извини.

НайтУиш и Десинк отправиха поглед, излъчващ “защо не си ни казал?!”. Но Печения бе невъзмутим:

Даааа. И си извадих поука, Респо. Сега ще ти форбидна главата. И няма да има кой да се обади на братовчед ти.

“Все някога трябваше да се случи...ех, трябваше да се откажа навреме.” – каза си страхливата част от подсъзнанието на Респонс.

Респо направи последен опит да затръшне вратата и хукна към дневната. Хвърли се към телефона и светкавично набра един номер.

- Ало, Емо, бъ...– и връзката прекъсна.

НайтУиш прибва в джоба си малкият честото-заглушител и блокатор на всякакви електронни устройства.

- Хората с четирицифрено число на заплатата можем да си го позволим...

- Вижте, ако ми направите нещо – задъхано каза Респонс – ще ви, ще ви...ще ви оплюя както направих със Слу навремето.

- Кого си оплюл бе? Та теб все още майка ти и баща ти те регват във форумите.

- Недей така, колега. Не лъже момчето, може да я е плюл докато говори.

Под натиска на две ръце Респо излетя 2 метра назад и се озова притиснат в ъгъла.

- Та – каза Десинк – нека ти разясним положението.

- Яхтата ни чака. Тестето карти също.

- И Мис ПауниБг.

- И понеже имаме жени и деца, и не искаме някои изпаднал просяк да ги нападне в парка – Печения задържа погледа си върху Респонс. – решихме да ти подарим живота.

- Няма да те пердашим.

Десинк се зачуди защо аджеба са облекли тези костюми и рече:

- Или казано изтънчено...няма да си цапаме ръцете с теб. Правим ти услуга. Разбира се, ако слушаш.

- От днес нататък – продължи НайтУиш – не си глобален оператор. Говорих с Миракуликс и му припомних как той стана админ. Разбираш ли, той реши, че ми е длъжник и спомена, че ще ти махне о-линията.

- А ти си длъжник на нас и няма да се буташ повече. Иначе ще се върнем. Ако не ние – то децата ни. И те ще бъдат админи. Ти...ти си едно нищо.

- Глупаво нищо. – вметна Печения.

В миг на проблясък Респонс се зачуди как ако нещо е глупаво, то може да е нищо. Замълча си. В следващия миг челен удар го прати в несвяст.

- А сега, колеги, нека му изнесем PC-то. Тъкмо може да го пратят в клиника за зависими от компюъра.

tHE End.

Статистиката...

* САЩ “спечели” “войната” “срещу” Ирак.

* 92834 заразени с атипичната пневмония до момента.

* Респонс напусна златната среда на ПауниБг.

* Следващият ден нов MOTD очакваше всички сървъри:

Message of the Day, irc.paunibg.org.or.net

ne pravete kato Respo, za da ne svurshite kato Respo.

nie sme navsqkude i vi debnem.

* rEsPoNsE остана в историята на ПауниБг като най-осмиваният човек (?!). За негово съжаление, той не успя да спечели конкурса за най-як nickname, където фаворит бе ivo___ (както се казваше в рекламата – админ с традиции).

* Из всички мейл-листи (оперски и юзърски), както и форуми, се появи нещо изключително интересно:

“Може да сте вседесъщи, но вие сте и много глупави, дами и господа. Живеете в огромна заблуда. Респонс всъщност беше ключът към вашето спасение. Респонс беше прав за всичко. Той нареждаше всички, но там е работата - тези всички си го заслужаваха. Когато Респонс кажеше на някого “ти си тъп кретен, поредният подмазвач” – той бе прав. Проблемът при Респо бе, че: 1)не бе той човека, който да сипе упреци; 2)че е неграмотен, не знае как да се изразява и пише. И точно това заблуди всички вас. Но като се абстрахираме от това – Респо си беше прав. Вие сте кретени до един.”

Подателят бе анонимен и никой не успя да го засече.

* 2 часа по-късно, всички постове и мейлове с това съдържание бяха изтрити. Администрацията на ПауниБг отрече някога да е имало подобно нещо. Но понеже юзърите не преставаха да питат, модераторката на форумите (стара позната на Респо) взе мерки. Натика го в Мурдераторският кът и така затвърди позициите си.

* Чони нямаше на кого да си избива негативната енергия. Респо липсваше, а другите не му бяха на нивото. Той умираше от скука, а понякога и от носталгия по Респо. Чони залиня и качи още 40 кила.

* Локалът стана глобал. С всички ставаше така, рано или късно...

* НайтУиш, Печения и Десинк останаха прецакани. Мис ПауниБг заминала при демонд и решила да остане там за повечко. Великото трио трябваше да се задоволи с Мис ПауниБг от миналата година (омръзнала и позната им до болка...)

* Респонс бе съкрушен. Реши, че му трябва малко време, за да се съвземе, и после пак ще се върне в голямата игра. Намери си работа във фирмата за чанти и торбички “моля”.

* Авторът благодари на всички, които го изтърпяха до края. След което го удариха язвата и рака – и той се спомина. Както става с всички автори.

* Обстановката в PauniBg бе нажежена и подтискаща. Както винаги.

Но не липсваше и така нареченият "fun". Някои хора извличаха забавните моменти от всичко. Преобразуваха “sux” na “rlz”. Така оправдаваха иначе мизерното си съществуване в IRC.

И тъй, месец след като клоуна Респонс си замина (фана дивия запад...), мрежата изпита нужда от нов смешник...
The quieter you become, the more you are able to hear! www.FreeUniBG.eu @ Team :YMCOWBOY: